Всеки ден е битка, но всяко родено дете е победа!

"Отне ни време. Отне ни колебания. Но щом го видях, знаех че сме на точното място.Моята история не е от най-драматичните, но я споделям, защото знам колко е ценно, когато търсиш надежда в опита на други.На 32 съм и отдавна исках семейството ми да бъде пълно. Защото, колкото и да се обичате, има нещо в това да станете трима – което променя всичко. И в добрия смисъл.Две години минаха в опити. След първата направих пълен набор от изследвания – откриха две малки кисти. Премахнахме ги без проблем, но бебе пак нямаше. Тогава за първи път се появи онзи въпрос, който никой не иска да си задава: „А ако причината не е в мен?“След много разговори и колебания, съпругът ми направи спермограма. Истината ни удари в лицето – резултатите бяха слаби. Дотолкова, че лекарят ни каза директно: „Вие сте за инвитро.“Не мога да опиша какво беше онова усещане. Гняв. Страх. Въпросите в главата. Чувството за провал, за късмет наопаки. Но след седмица мълчание, си казах – щъркелът няма да дойде сам. Ако искаме дете, трябва да тръгнем по пътя.Моят гинеколог ми препоръча клиника „Афродита“ и конкретно – д-р Райков. Но, както повечето от нас, и аз минах през фазата с форумите, коментарите, търсенето на „най-добрия“. Всяко име имаше и хвалба, и нещо стряскащо. Накрая просто се доверих на човека, който беше до мен през всичките години – моя лекар. Каза ми: „Ще имате нужда от добра ембриология и от човек, който мисли – не просто прилага.“Първата ни среща с д-р Райков беше наистина различна. Никакво напрежение, никакво отношение „аз знам, ти слушай“. Говореше спокойно, разбираемо, с усмивка, и с уважение. Обясни всяка стъпка така, че да я усетиш като логика, не като диагноза.Направихме нова, по-точна спермограма – резултатите бяха доста по-добри от предишните. Райков ни даде опция да опитаме дори без инвитро, но аз вече бях стигнала до вътрешно решение. Бях уморена от чакане. От въпроса „а вие кога ще имате бебе“. Казах си – каквото и да струва, искам да знам, че съм направила всичко.На 20 септември беше първата ми инжекция. Треперех като дете. Не от болка – от мисълта, че това е началото. Че повече няма връщане назад.Пункцията мина без проблем – извадиха 10 фоликула, от които 8 се оплодиха, и до 5-тия ден оцеляват 6. Направихме трансфер на два. И в сърцето ми се появи онова странно спокойствие, което само една жена може да разбере: „Може и да стане. Може би... най-накрая.“Чудото стана. От първия път. Бременна съм. Все още с нужната доза страх и очакване, защото пътят не свършва със зачеването. Но вече знам – тялото ми може. Пътят, който избрах, е бил правилен.Имам още четири замразени ембриона – и цял живот да помня, че един човек подходи към нас не с готова схема, а с мисъл, с логика, с отношение.Д-р Райков е лекар, който не се нуждае от реклама. Просто си върши работата така, че да усетиш: „тук има смисъл да вярвам“.